Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 10:48 - една цигара
Автор: plam777 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.01.2012 13:38


"Дай една цигара! Алоууу, дай една цигара, ма!!" - Аз продължих да гледам през прозореца и да се опитвам да го игнорирам, но явно човекът не се притесни от това и продължи да вика. Хората в  трамвая започнаха да се обръщат . Не че има много хора в трамвая  събота сутрин, ама все пак. .. "Нямам цигара!" -отговорих троснато и насочих поглед към прозореца. Той изненадващо не продължи да настоява. Обърна се напред и започна да си говори. Сякаш спореше нещо със себе си. Аз се вторачих в снежинките, които прехвърчаха през прозореца и се замислих, и започнах да набирам яд . "Добре де, мама му стара, ясно е, че си откачен, ама защо трябва да ходиш да досаждаш на хората . Не можеш ли да си откачаш някъде безшумно и кротко . Не искам да гледам, още по-малко искам да слушам и да предизвикваш вниманието ми. Аз се качвам в трамвая като примерен гражданин . Дупча си билета, сядам си на мястото, на никого не преча, от никого нищо не искам. Не можеш ли и ти кротко да направиш същото, а като искаш да откачаш, да ходиш някъде в гората, някъде у вас, някъде на скрито. Не искам да ми пречиш, не искам да ми искаш цигари, не искам да те виждам, не искам да знам, че съществуваш. Но не, вие, лудите, държите да ви виждат, да ви чуват, да се показвате." Изведнъж добрата част в мен се ужаси- "Спри се, момиче, каква е тази злоба, защо го правиш, нищо не ти е направил човека, просто поиска цигара. Не знаеш какво е преживял, защо е такъв, не знаеш как може да се извърти съдбата ти и може би някога ти  да си на неговото място. Не съди!" А кучката отговори- "Какво ме интересува какво е преживал, и други хора страдат, но не ходят да го навират в лицето ми." Ангажирана с вътрешния си диалог с малко закъснение видях , че лудият се опитва да привлече погледа ми. Направих се, че не го виждам, но той продължи да ръкомаха. Погледнах към него. Човекът се ухили и вдигна палец, нали се сещате, с оня жест "Не се притеснявай, миличка, всичко е Ок . Всичко ще се оправи". Без да го искам, се усмихнах. Той кимна, обърна се на другата страна и продължи да си говори.


Тагове:   цигара,   луд,   злоба,


Гласувай:
0
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: plam777
Категория: Забавление
Прочетен: 4774
Постинги: 4
Коментари: 2
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930